elf :: Няма такова място "далече". . .

Историята на тази книжка е следната: преди повече от двадесет години момиченце на име Рей Хансес, което навършваше 5 години, покани своя приятел Ричард Бах на рождения си ден. Тя беше уверена, че той ще дойде, независимо от това, че живее от другата страна на планинския хребет, пустинята и долината. За това как той пристигна и какъв подарък занесе на Рей се разказва в тази книга-притча.

Рей!
Благодаря, че ме покани на рождения си ден! Хиляди мили ни делят, а аз пътувам само по изключителни причини. Но празникът за Рей е изключителна причина, затуй отправям се на път, и искам с теб да бъда.
Пътуването почнах в сърцето на едно Колибри, което с теб познаваме отдавна. Все тъй дружелюбно, то се удиви, когато с него споделих:
- Мъничката Рей расте, отивам там с подарък за рождения й ден.
Летяхме дълго и в мълчание, накрая Колибрито продума:
- Разбирам малко от това, което ми говориш, и непонятно е за мен какво "отивам" значи.
Аз учуден отговорих:
- Разбира се, че значи, че отивам! Нима е трудно за разбиране?
Колибрито замръкна и когато пристигнахме в дома на Совата, на изпроводяк каза:
-Възможно ли е разстоянието да ни дели един от друг? Ако искаш да си с Рей, нима не си ти вече с нея?
- Мъничката Рей расте, отивам там с подарък за рождения й ден. - казах и на Совата.
След полета с Колибрито "отивам" ми звучеше странно, но все пак аз го казах, Совата да разбере.
И Совата летя в мълчание. И тишината беше дружелюбна до скалата на Орела, където тя ми каза:
- Разбирам малко от това, което ми говориш, и непонятно е защо Рей мъничка наричаш.
- Разбира се, че тя е мъничка, защото още не е възрастна. Нима това е трудно за разбиране?
Совата ме разтопи с дълбокия си кехлибарен поглед, усмихна се и промълви:
- Помисли и за това.
- Мъничката Рей расте, отивам там с подарък за рождения й ден. - казах на Орела.
След Колибрито и Совата, думите "отивам" и "мъничка" звучаха странно, но все пак ги повторих, Орелът да ме разбере. Летяхме заедно над хребета, играейки със ветрове. Накрая Орелът ме запита:
- Разбирам малко от това, което ми говориш, и непонятно е за мен що значат думите "рождения й ден".
- Разбира се, че е рожденият й ден. И ще празнуваме часа, когато е започнала да съществува, като преди това не я е имало. Нима е трудно за разбиране?
Орелът сви крила и леко се спуснахме на равно място сред пустинята.
- Времето преди да бъде Рей? Нима не ти се струва, че Рей живее по-отдавна, отпреди да почне времето?
- Мъничката Рей расте, отивам там с подарък за рождения й ден. - на Ястреба прошепнах.
И макар, че след Колибри, Сова и Орел думите "отивам", "мъничка" и "рожден ден" звучаха все по-странно, все пак ги повторих, Ястребът да разбере.
Далеч под нас пустинята се лее. Накрая Ястребът ми каза:
- Знай, разбирам малко от това, което ми говориш, и доста непонятна е за мен думата "расте".
- Разбира се, расте, по-близо е да бъде възрастна и със една година - по-далеч от детството. Нима това е трудно за разбиране?
Ястребът се приземи на плажа тих:
- С една година по-далеч от детството? Това не ми звучи като порастване!
Издигна се във въздуха и отлетя.
Чайката, си спомних аз, е много мъдра. Когато полетях със нея, обмислих всичко по-добре - да подбера най-точно думите. Исках Чайката да разбере, че нещо бях научил.Попитах я накрая:
- Защо ме носиш ти към Рей, щом знаеш, че съм с нея?
Чайката описа кръг над океана, над хълмове, площади, улици и леко спусна се на твоя покрив. И каза:
- Защото много важно е за теб самия истината да прозреш. Преди да стигнеш сам до нея, преди наистина да разбереш, живееш само с част от истината, прибягвайки до помощ на машини, хора или птици. Но помни, че истината, дори за теб и неразбрана, не престава да си бъде истина.
И Чайката изчезна.

Сега е време дарът да ти поднеса.
Даровете от метал или от стъкло за ден се изхабяват и изчезват. За теб аз имам по-добър подарък.
Това е пръстен. Можеш да го носиш. Той свети със особен блясък. Не може никой да го вземе или развали. Само ти в света ще можеш да го гледаш, тъй както аз, когато беше мой, единствен може х да го виждам.
Твоят пръстен ще ти дава сила. И носейки го, ще летиш. Ще бъдеш там, където си поискаш, с птиците простора ще делиш. През кехлибарените им очи ще гледаш на света, ще можеш да докосваш вятъра, проникваш през пера от свила, с радост ще се рееш над света, нед неговите грижи. Ще оставаш във небето докато искаш, по цели ноши и при изгрев, а когато пожелаваш да се върнеш, ще намираш отговор на своите въпроси и всичките тревоги ще изчезват.
И както всичко, до което се докосваш или погледнеш със любов в очи, подаръкът ти ще набира сила, докато го ползваш, ще блести.
Като начало можеш да го пробваш сред живата природа с тези птици, с които си общуваш и летиш. Но след като научиш да го ползваш, ще можеш да летиш и с птици невидими сега за теб.
Накрая ще откриеш, че не трябват пръстен или птици, за да летиш в света отвъд мъглите. И когато този ден настъпи, пръстен другиму дари - на този, който ще го ползва, за да учи, че важните неща в живота се правят с истина и радост, а не с метал и от стъкло.
Рей, за последен път пристигам днес при теб на този празник, за да учим заедно урока на приятелите-птици. И няма повече да тръгвам, за да бъда с теб, защото съм си тук.
Не мога вече мъничка да те наричам, защото си порастнала играейки и просто радвайки се на живота.
Ти нямаш рожден ден, защото винаги живееш, и никога не си се раждала, и никога не ще умреш.
И ти не си дете на хората, които майка и баща наричаш, а техен спътник-приключенец в разбирането на света.

Нагоре