Имало едно време едно момче. То се занимавало предимно с Чувствало то че нещо не е наред

така си минавал живота ден след ден...  и от време на време с приятели . Но винаги нещо липсвало.

Минала година, две докато един ден един приятел не се обадил за да пийнат по бира с негова позната .

изкъпал се, зализал се  и хванал бусчето към центъра да се срещнат. Срещна ли се, хапнали  пийнали изиграли  някоя и друга партия билярд - хубаво си прекарали.

На следващия ден пообиколили малко разгледали някои и друг музей. Пак хапнали  и пийнали .

Минали двата дена бързо и момчето отново потънало в и от време на време с приятели. Минали не минали два три месеца , момчето се сетило да поиска ICQ-то на познатата. След още месец два  най-накрая го получил и веднага се възползвал от случая да пише .

Пописали си двамата |   , времето минавало и един ден на момчето се наложило да отиде в града на познатата. Уговорили си среща след работа и се видели. Хапнали , пийнали прекарали една хубава вечер.

/Тук имаше и един малък инцидент, който ще разкажем в следващия епизод/

Станало време момчето да си ходи и обратно към вкъщи.

От този ден нещо в момчето се променило. Без да усеща всяка сутрин тръгвало на работа с мисълта за . Колкото и да му било тежко , като размени две три приказки с познатата настроението му се оправяло . Постепенно момчето почнало да разбира, че има нещо гнило в Дания. Май започва да се влюбва . Но пусти срам - мълчи си. Тогава изневиделица познатата, започнала да задава едни такива двуяки въпроси, двусмислени коментари и накрая си казала направо. Момчето  но поне имало достатъчно смелост да си признае и то. То хубаво , ама те се намирали на голямо разстояние един от друг и не можели да изконсумират, това което имат. Тогава се намесила съдбата, по най-невероятния възможен начин - родната казарма. Момчето било привикано за една седмица в града на познатата и тогава  ооо то не беше радост не беше чудо.

Може би това е било единствения път когато някой повикан от армията отива с такава огромна радост . След като приключило със задълженията си момчето се видяло с познатата и oh joy oh happyness. какво станало тези няколко дена не е за обсъждане,  но повярвайте това били най-хубавите дни в живота на момчето.

Още с прибирането вкъщи момчето започнало да мисли  как може да се види пак със познатата на своя приятел...

---

П.П. Всякаква прилика с действителни лица и събития е напълно съзнателна и целенасочена.

П.П.П Пожелавам на всички ви да имате такива приятели с такива познати 

Хей, как ги правиш тези весели и хубави неща,много хубав уикенд ти пожелавам!

много,много,много ми хареса,направо е страхотно:)))))))))толкова труд си положила, но си заслужава!!!!!!!Много оригинален замисъл,много прецизно изпълнение,много интересно се е получило и очаквам с огромно нетърпение продължението:)))))))
браво:)))))))поздрави и усмивки:)))))))
много ме радваш:)))))след присъствие от моя страна в твоята компания се чувствам на 7-то небе:))))))благодаря ти за това:))))))

Това е част от моята история погледната от очите на човека който обичам :))) Радвам се много, че ви е харесала :)))
И мога определено и аз да се похваля, че вие двечките много ме радвате като хора :) ама много и се радвам много че ви има :)

абе и ти не си за изхвърляне;)))))))майтапя се-много си готина,много ми е приятно в компанията ти и много ми харесват постовете ти:)поздрави:)))))))

И аз ти благодаря за хубавите думи, приятна вечер!

Елфчеееееееееее прекрасно ееее :)

И знаеш ли кое е най-хубавото - все още е прекрасно - даже става все по хубаво и все по истинско :)

супер :-)

bravo